1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Човешки праваАфганистан

Афганистан - царство на мрака и злото

Васлат Хасрат-Назими
11 декември 2022

Публични бичувания и екзекуции - в Афганистан се завърна бруталното царство на мрака. Самоубийствата сред жените са нараснали драматично, а милиони гладуват. При управлението на талибаните човешкият живот е без стойност.

https://p.dw.com/p/4KnUY
Талибан с бич в ръка
Снимка: Oliver Weiken/dpa/picture alliance

Хиляди зрители са наобиколили една жена със синя бурка, коленичила на земята. Мъжът до нея насочва към тялото ѝ автомат "Калашников", след което натиска спусъка.

Това е гледка от публична екзекуция в Афганистан по време на първото управление на талибаните през 1990-те години. Всички афганистанци са виждали подобни картини. Ставали са свидетели на тази бруталност на живо или по телевизията.

Публичните екзекуции са сред най-ужасяващите ми спомени от онези времена, в които още бях дете. След като заминахме за чужбина със семейството ми, следяхме какво се случва в страната чрез малкото телевизионни репортажи, идващи оттам.

Колективната травма от екзекуциите

Не е за вярване, че е възможно тези гледки отново да станат реалност след 20-годишното военно присъствие на Запада в Афганистан. За съжаление нещата се развиха по фатален начин. Откакто талибаните завзеха властта през август 2021 г., наблюдавам с нарастваща тревога старата ми родина. Тази седмица талибаните екзекутираха мъж, обвинен в убийство. Беше предвидено бащата на жертвата да го застреля пред всички. На "събитието" присъстваха не само високопоставени представители на талибаните, но и стотици жители, включително деца.

Това със сигурност не е първата екзекуция, след като талибаните се върнаха на власт. Но е първата, която те потвърдиха и дори представиха като постижение. В седмиците преди нея имаше и публични бичувания на мъже и жени. В повечето случаи провинилите се бяха обвинени в кражби или изневери.

Публичните екзекуции пред зрители – тази колективна травма от миналото на страната - отново са реалност. Талибаните не са се променили, въпреки всичките им уверения в обратното. 1990-те години отново се завърнаха в Афганистан.

Безнадеждност и отчаяние

И макар отначало да имаше неоправдани очаквания, че страната няма отново да потъне в пълен мрак, сега всички осъзнаваме, че в света няма по-тъмна страна от Афганистан. Неотдавнашно проучване на "Галъп" свидетелства, че за 98% от жените и 97% от мъжете животът в тази държава носи огромни страдания. Сред жените самоубийствата са нараснали драматично. Над 20 милиона души в тази страна гладуват.

Непрекъснато ме питат защо в Афганистан не се бунтуват като в Иран. Истината е, че хората не разполагат нито със силата, нито с надеждата да го направят. Повече от четири десетилетия на войни и драми са оставили огромен отпечатък върху душата на народа.

А останалият свят стои безучастно и наблюдава. Сякаш Афганистан е от някаква друга планета и никой не носи отговорност за нещастията край Хиндукуш.

Натиск срещу талибаните

Нима правата на човека не са универсални и валидни за целия свят? Талибаните оправдават своята политика с архаични разбирания за исляма. Но мюсюлманските държави, сред които и Афганистан, също са участвали в изготвянето на Всеобщата декларация за правата на човека след Втората световна война.

А дори и да не е било така - за всекидневните несправедливости в Афганистан просто не може да бъде намерено оправдание.

Като защитници на човешките права сме длъжни да привлечем вниманието към страданията на хората в Афганистан, за да се увеличи натискът срещу режима на талибаните. Не може днес, в 21-ия век, отново да гледаме от екрана бичувания и екзекуции, каквито имаше и преди 25 години.

*****

Вижте и това видео на ДВ:

"Продадох детето си за 700 евро. Умирахме от глад."