Има един начин, чрез който Бойко Борисов би могъл да накара умните хора да забравят простоватите му хитрости, неуместните му приказки и първичното му политиканстване. Да мълчи. Това е начинът.
И действително, той напоследък се възползва от тази възможност, а умението му да се възползва от възможностите и да се приспособява към обстоятелствата е съществена част от обаянието му. (Освен ако мълчанието му не се дължи на притеснение заради показанията на Божков).
Мъжкото му сърце, обаче, не изтрая докрай. След едно относително затишие, при което недоверието и съмненията между ГЕРБ и ПП-ДБ само тихо клокочеха, Борисов реши отново да ги раздвижи, като подхвана приказка за близостта между бащата на Кирил Петков и покойния вече Алексей Петров, който бил осигурил събирането на водачите на партии за съставяне на правителство.
Успешна уловка за медиите
Би могло да се предположи, че след тези негови приказки доста хора - и най-вече журналистите - ще си припомнят за чудноватите му и продължителни приятелско-враждебни отношения със същия този Петров. Но явно Борисов е преценил добре онези, които преди време нарече "мисирки", защото връзките му с Алексей Петров като цяло бяха подминати от медиите, които в по-голямата си част се хванаха на иначе простоватата му уловка и внушиха, че Петров вероятно е участвал по някакъв начин в съставянето на сегашното правителство.
Като всякакви възражения, опровержения и доводи срещу такова подозрение не могат да заличат от съзнанието на хората съмнението, че "колкото и да отричат тия горе, явно е имало нещо такова", а това, че правителството беше съставено пред очите на цялото общество, след продължителни усилия и преговори, си остана без особено значение.
Очакват се и други хитрини
Няма съмнение, че преди местните избори, пък и след тях, Борисов ще приложи и други подобни хитрини с една лесно разгадаема цел - да се урони доверието към сегашното управление на ПП и ДБ, за може след уговорената ротация, а защо не и преди нея, ако така се стекат обстоятелствата, ГЕРБ да се върне на власт, вече с много по-голямо мнозинство.
Така че подмолното съперничество между ГЕРБ и ПП-ДБ ще става все по-ожесточено, без обаче да се стигне до парламентарни избори, от които никоя партия, освен „Възраждане“, не би имала полза.
Има обаче едно обстоятелство, което би му попречило и то е възможният успех на днешното управление, пък бил този успех и относителен или частичен. А това управление, поне засега, се справя добре със задачите си, въпреки всички нападки не само на опозицията, а и на президента - в повечето случаи необосновани, а донякъде и противоконституционни.
Мрачните пророкувания не се сбъднаха
Няма ги разрухата и финансовият крах, пророкувани от бившите му министри, постигнат е очакваният стопански растеж, чуждестранните инвестиции са се увеличили с близо 90 процента спрямо миналата година, инфлацията е овладяна, а след наводненията по Черноморието, правителството показа, че може да се справя добре и при извънредни обстоятелства.
Освен това все повече хора осъзнават, че България отдавна не е имала толкова образован, възпитан, добронамерен, но и твърд министър-председател като Николай Денков. Тук всяко сравнение с Бойко Борисов е опустошително за тоя последния.
Но може би най-добрата страна на днешната ни политическа действителност е, че при взаимния надзор не само между партии и институции, но и вътре в самите партии, особено в коалицията между ПП и ДБ, повечето корупционни действия стават почти невъзможни, особено при обществените поръчки - нещо, което е изключително важно с очакваните по Плана за възстановяване и устойчивост пари и средства. Така че, като цяло сегашното управление е добро за страната, още повече, като се знае какви биха били алтернативите му.
Едно противоречие, което трябва да се реши в съда
Но съвсем справедливият укор, че ПП и ДБ се съюзиха с човека, обявен от самите тях за символ на корупцията в България, си остава. Това противоречие може да бъде разрешено единствено чрез такава прокуратура, главен прокурор и съдопроизводство, които се ползват с доверието на обществото ни, и които биха стигнали докрай при разследването на Голямата корупция. Скоро ще разберем какво ще последва от показанията на Васил Божков.
А иначе политическият сговор между ГЕРБ и ПП и ДБ наистина "изпира" образа на Борисов в политическо отношение, но не бива да се забравя, че същинското "изпиране", извършиха хората, които отново избраха ГЕРБ за първа политическа сила, въпреки многобройните подозрения в корупция, и въпреки че при управлението на ГЕРБ България остана на последно място по всички показатели.
Борисов няма да се върне на власт
А що се отнася до Борисов, при цялата си опитност, хитрост и способност да се нагажда към обстоятелствата, той явно е неспособен да съобрази, че няма как да се върне на власт, дори и при друга "сглобка", защото у нас избирателни настроения от рода на "може би сбъркахме, като не гласувахме за Бойко, но ще поправим грешката си" просто са невъзможни - показва го нашият политически и обществен опит. А онова с подаването на оставката преди време си е похват от друго естество.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.