1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Все по-често ЛГБТИ хора от Унгария бягат в Берлин

8 септември 2022

Законите, ограничаващи правата на ЛГБТИ хората в Унгария,стават все по-строги. Мнозина са принудени да напуснат страната, за да живеят спокойно. Голяма част от тях избират за свой нов дом Берлин.

https://p.dw.com/p/4GZiF
Унгарска хомосексуална двойка в Берлин
Унгарците Габор и Янош за първи път си позволяват да се държат за ръце по улиците, когато се местят да живеят в Берлин.Снимка: Krisztian Bocsi

В много европейски страни положението на ЛГБТИ хората се е подобрило през последните години, макар и често тази промяна да е колеблива. Унгария обаче е напълно различен случай. Там хомофобията и трансфобията са част не само от държавната политика, но и от държавната идеология. От края на 2020 г. конституцията съдържа - в допълнение към индиректно хомофобските пасажи - и изречението: "Майката е жена, бащата е мъж". А осиновяването на деца от хомосексуални двойки на практика е забранено.

Билборд "Да защитим децата!" в Унгария
Билборд, част от предизборната кампания на Виктор Орбан, на който е изписан призива "Да защитим децата!".Снимка: Reviczky Zsolt

През 2021 г. в сила влиза и закон, според който дори "демонстрирането или популяризирането" на хомосексуалността и смяната на пола в присъствието на лица под 18 години, се наказва. В същия закон умишлено се смесват определенията за педофилия с хомосексуалността и транссексуалността. ДВ говори с унгарци, които са част от ЛГБТИ общността и са се преместили да живеят в Берлин.

Да останеш или да си тръгнеш?

"Беше като ритник в лицето, когато Законът за ограничаване на информацията за хомосексуалността и транссексуалността влезе в сила", казва хомосексуалният Габор*, който е сценарист. 47-годишният мъж се мести в Берлин с 37-годишния си партньор Ендре през юни 2022 г. с надеждата да започнат нов живот.

"На много хора с различна сексуална ориентация са им нужни години, за да се освободят от омразата към себе си, след което още време се борят да развият свои собствени стратегии за оцеляване. Когато най-накрая стигат до момента, в който могат да живеят спокойно, получават още един удар. Тогава трябва да се направи избор. Или се оставяш да бъдеш смазан, или бягаш", казва Габор.

Ново начало в Берлин

Когато 43-годишната унгарска транс жена Бланка Вай напуска Будапеща през 2014 г., тя все още е мъж. Преди това е била говорител на Зелената партия в Унгария и мениджър комуникации в "Грийнпийс". В Берлин за нея най-голямото предизвикателство не е германската бюрокрация или липсата на социални познанства.

Бланка Вай в Унгария
Транссексуалната Бланка Вай представя книгата си в Будапеща.Снимка: privat

"Причината за неочаквано трудното начало на новия ми живот определено беше моята транссексуална идентичност", спомня си тя. "Берлин е добро място за всякакъв вид полово разнообразие. Но дори и тук смяната на пола не е лесна. Преди шест години, когато се разкрих като транссексуална жена, вече говорех свободно немски и имах сериозен професионален опит. И въпреки това не можах да си намеря работа в продължение на година и половина. След това още година и половина едва се справях, работейки като куриер с велосипед", обяснява Вай.

Днес тя работи като управител на кооператив и въпреки всички трудности е благодарна, че живее в толерантния Берлин. "Дори да бях част от интелектуалния и морален елит на страната в Унгария, хората около мен нямаше да успеят да ме защитят. Бях ужасена да видя как унгарците доброволно се идентифицират с най-ужасяващите злодеяния на политиката и се отказват от елементарния интелектуален контрол, през който преминава разумния човек преди да възприеме дадена идея."

Игра с човешкия живот

Габор смята, че хомофобската и трансфобската политика на Орбан е авантюра с човешкия живот. Той е опитен сценарист и след като завърши следдипломното си обучение в Германската филмова и телевизионна академия, вероятно ще успее да си намери работа в Берлин.

ЛГБТИ протест в Будапеща, 2021 г.
Протест в Будапеща срещу закона, забраняващ "демонстрирането" на хомосексуализъм.Снимка: Reviczky Zsolt

Съпругът на Габор - Ендре - има много търсена професия. Той е продуктов дизайнер и веднага си намира работа. Това позволява на двойката да си позволи апартамент под наем. Но по какъв начин Габор, 47-годишен сценарист без професионална или лична мрежа от контакти, може да се интегрира в германското общество, засега остава въпрос с неясен отговор.

Напълно изоставени

Подобна е ситуацията и при друга унгарска двойка. Виктор и учителя по музика Янош се местят в Берлин едва преди три месеца. 48-годишният Виктор е един от хилядите унгарски интелектуалци, напуснали страната по политически причини. Той не само оставя дома и семейството си, но и се откъсва от унгарските среди на изкуствоведи, които са му опора в страната. Дори се отказва от сигурна работа в културна институция в Будапеща.

"Чувствах се напълно изоставен в Унгария. Това, което ме изплаши най-много, беше нивото на политическата реторика. Например на парламентарните избори тази пролет един от най-примитивните лозунги на управляващата партия по адрес на опозицията беше: "Те са опасни. Да ги спрем!". Това е комуникация на ниво детска градина", коментира Виктор.

"Джендърите" - по-голям проблем от войната

Последната капка за Виктор бил "хомофобският" закон, прокарващ връзка между сексуалната ориентация, транссексуалната идентичност и педофилията. Той споделя също, че намира за гротескно обществените медии да пропагандират непрекъснато едно и също послание: Унгарските деца трябва да бъдат защитени от т.нар. "джендърско" лоби.

Хомофобски контрапротест в Будапеща, 2021 г.
Контрапротест в подкрепа на спорния закон. Посланието на плаката е "Да си различен е отвратително".

Премиерът Виктор Орбан дори заяви неотдавна в своя реч, че най-голямата заплаха за Унгария не е войната в съседна Украйна, а мигрантите и "джендър" хората.

Разочарованието на Виктор от родната му страна не успяват да опетнят новия му живот в Берлин, където с партньора му Янош често се разхождат. "Заедно сме от 19 години и за първи път си позволяваме да се държим за ръце на улицата. В Будапеща биха ни пребили за такова нещо".

* Имената на четирима от общо петимата събеседници са променени по тяхно желание. 

Прескочи следващия раздел Повече по темата