"Сметнахме, че мирът ни се полага априорно" - Нойзи пред ДВ

ДВ: Наскоро излезе първата Ви книга "Диалози". Думата "диалог" е ключова. Диалози трябва да водим не само със съмишленици, но и с хората, с които не сме съгласни. След пандемията и войната това сякаш стана още по-трудно. Как да разговаряме с тези, които отричат нашата концепция за света, нашите ценности и устои?

Ивайло Нойзи Цветков: Георги Господинов написа традиционната препоръка на задната корица на книгата. И в нея казва, че живеем във времена, в които диалогът е счупен. Тоест, аз и тези 26 събеседници се опитваме да слепим парчетата му отново. Разделението се подсили от войната в Украйна: за кой ли път в българската история се разпаднахме на прозападни и произточни групи. Но винаги има нужда да се разговаря. Бахтин казва "да бъдеш - това означава да общуваш диалогично". Още древните гърци са открили, че през диалога може да се стигне до някакво съгласие за истината. Как да стане? С донякъде мисионерски и образователни действия. Това се опитвам да постигна с книгата. Давам пример с тези 26 човека, които са изключителни съвременни мислители. Вярвам, че с тези хора сглобяваме смисъл, главните герои в книгата са моите събеседници, аз съм просто посредник между тях и читателя. В тази книга, казано най-общо, ние заедно произвеждаме смисъл, тази така дефицитна "стока" напоследък.

ДВ: Хем сме в Европейския съюз, хем не ни искат в Шенген. Хем сме със Запада, хем една част от обществото "разбира" Путин. Хем сме индивидуалисти, хем очакваме спасители. Научихме ли нещо повече за идентичността на българите тази година?

Ивайло Нойзи Цветков: Не съм сигурен дали сме научили нещо ново. Преповтаряме едни и същи модели, за които е писал още Иван Хаджийски преди почти век. Нишката, която минава през всичките ми беседи, е свързана с българската съдба. Къде бъркаме? Защо бъркаме? Какви сме ние всъщност като идентичност? Говоря си с писатели като Георги Господинов и Алек Попов, с представители на културата като Явор Гърдев, със социолози и мислители като Андрей Райчев и Харалан Александров, с един човек от поп културата - Ицо Хазарта. Диалогът за българската идентичност е безкраен, но това не пречи да се опитваме да дълбаем и да достигнем до някаква твърд, както Господинов казва. Но дори да не можем - това също е поучително. Тази книга протяга ръка към читателя в стил "помогни ми да те възвися".

ДВ: Къде виждате основните дефицити и предизвикателства в интелектуалното общуване днес?

Ивайло Нойзи Цветков: Основното предизвикателство е огромното разделение, което се простира от геополитиката до душевността ни. Не става въпрос само за България. Оказва се, че социалните мрежи и дигиталната революция като цяло, вместо да ни научат да общуваме по-разумно и по-смислено, дори задълбочиха разломите. Когато добавим и едно трагично геополитическо събитие, каквото е войната на Русия срещу Украйна, тези разломи допълнително се разширяват. Мразя да говоря за "ние, българите", но ако приемем, че имаме общи черти, ние не целим да разминираме полетата, а се ожесточаваме в разломите си по най-различни теми. Това ми се вижда като голямо предизвикателство, включително в световен мащаб. Когато в този разлом се намесят и медиите, за които априорно се приема, че се хранят с такива разломи, защото преследват по-широка аудитория, те допълнително подсилват този процес.

Как да се обърне тенденцията? Не можем да стигнем до математически верен отговор, когато става въпрос за антропологични особености. Отговорът не е 5. С моите събеседници предлагаме всеки да потърси този отговор в себе си.

ДВ: Отговорът не е 5. 42 е.

Ивайло Нойзи Цветков: Без съмнение. Въпросът си остава какъв е въпросът. Но да, 42 е. Забравих!

ДВ: Думите и начина, по който ги ползваме, са основна ценност за Вас. Кои са думите от 2022-а, които няма да забравим?

Ивайло Нойзи Цветков: Сложно, макар и съвсем валидно питане. На българска почва една от думите е "избор". Дори не само в политически план. Избор всеки трябва да направи. Макар като антрополог да мога да положа избора в по-широк контекст, детското ми учудване си остава все така непосредствено: Как е възможно изобщо да поставяме на масата въпроса за нашата геополитическа ориентация? Дали сме част от Европа или сме част от нещо друго? Или пък сме нещо по средата, когато често е дори много по-вредно? Външнополитически ние се държим като онези, които все още не са направили този избор. Върхът на българския политически цинизъм: Военната помощ за Киев "удължавала войната", сякаш украинците са я започнали...

ДВ: И това е дълбоко свързано с поредните политически избори, към които сме се запътили.

Ивайло Нойзи Цветков: Да, няма как да се пропусне и този аспект. Нещата пак отиват към нов избор. Не ми се дълбае в българската политика, защото тя ми се струва в ситуация на цуг-цванг - не виждам полезния ход, който ще доведе до обществено полезен изход от ситуацията. Но и там ще стане въпрос за избор, поредните избори, на които вече изглежда сигурно, че ще отидем.

ДВ: Научихте ли някоя нова дума през 2022 година?

Ивайло Нойзи Цветков: Не минава и ден, без да съм научил нови думи. Прекарвам повечето си време в четене и самообразование - това е императив за мен. Новите ни думи са свързани най-вече с идеята за възможност отвъд възможностите, търсенето през диалога на възможност за излаз от всяка ситуация, на всяка цена.

ДВ: А коя си пожелавате да е думата на следващата година?

Ивайло Нойзи Цветков: Мир. Или поне някаква версия на мир, на взаимно удържане. Той е непостижим като цяло - по ред социокултурни причини, но в случая ще го огранича до тази война, която се води в момента на украинска територия. Да стигнем до нещо, което да прилича на разумен край. Не знам дали когато говорим за руския империализъм в момента, можем да включим думата "разум", но ако трябва да си пожелая коя да е думата, очевидно е тази. Не си даваме сметка за нещо много важно - приключва най-дългата "Бел Епок" в европейската история. 75 години без войни, ако не броим югославските. Сметнахме, че мирът и потребителският императив вече някак ни се полагат априорно - и това може да се окаже огромна грешка.

Ивайло Цветков е философ и културен антрополог. Наскоро излезе първата му книга “Диалози”, издадена от “Книгомания”. Тя беше представена на Панаира на книгата в София.