1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаТурция

Как Ердоган контролира интернета в Турция

25 януари 2024

В края на март в Турция се провеждат местни избори. Ердоган иска да си върне метрополии като Истанбул, Анкара, Измир и затяга цензурата в интернет. Но и преди това стотици хиляди страници в Турция бяха блокирани.

https://p.dw.com/p/4beFz
Ердоган държи реч пред свои привърженици в Истанбул
Ердоган иска да си върне и Истанбул, където в момента управлява опозициятаСнимка: Turkish Presidency/Murat Cetinmuhurdar/Handout/Anadolu/picture alliance

"Ще победим опозицията във всички градове!" - с тези думи турският президент Реджеп Ердоган иска да вдъхне увереност на своите избиратели. Преди няколко дни той представи кандидатите на своята  Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и откри официално кампанията за местните избори, които ще се проведат на 31 март. На тези избори Ердоган иска да си върне от опозицията икономически силните метрополии като Истанбул, Анкара, Измир и Анталия. Президентът обаче знае, че избирателите в големите градове са непредсказуеми, поради което и изборите са силно оспорвани.

Онзи, който държи метрополиите, разполага с голяма власт. Именно на тях се дължи почти половината от икономическата сила на страната. Затова ПСР иска да си ги върне на всяка цена. И прави всичко възможно, за да постигне тази цел - включително налагане на цензура в интернет. В Турция регулациите в това отношение се затягат все повече и повече.

През декември 2023 например бе обявено, че в Турция по нареждане на Службата за информационни и комуникационни технологии са били блокирани 16 VPN услуги (т.нар. виртуални частни мрежи) - без съдебна заповед. Сред засегнатите са били популярни доставчици на VPN услуги като Proton, Surfshark, SuperVPN и Psiphon. Някои от тях се използват и препоръчват и от Дойче Веле за заобикаляне на цензурата в някои региони по света.

VPN представлява дигитална услуга, която позволява на потребителите да сърфират в интернет по криптиран и защитен начин. Те са особено популярни и широко разпространени в авторитарно управляваните държави. Там се използват основно за получаване на достъп до блокирани уебсайтове и социални мрежи.

712 000 блокирани сайта само през 2022 година

Турската Асоциация за свобода на изразяването, която от години документира цензурата в интернет в Турция, съобщава, че през 2022 в страната са били блокирани над 712 000 сайта. Освен това са били блокирани и около 150 000 URL адреса, 9000 акаунта в Twitter, 55 500 туита, 16 585 видеа в YouTube, 12 000 съдържания във Facebook и 11 150 публикации в Instagram. Законовата основа за тази цензура е влезлият в сила през 2007 година Закон за интернет.

Фюсун Сарп Небил, експертка в областта на дигиталните технологии, смята, че това е поставило началото на цензурата в интернет. "До 2013 година имаше наложена цензура в YouTube и популярния сайт Eksi Sözlük, но тя не беше масова", разказва тя и добавя, че след протестите в парка "Гези" през 2013 и разкритията от същата година, законодателството е било значително затегнато.

През май 2013 екоактивисти започнаха протести срещу застрояването на популярния парк "Гези" в Истанбул. Те се разраснаха бързо, а демонстрантите се организираха основно онлайн. През декември 2013 пък се стигна до най-големия дотогава корупционен скандал, свързан с Ердоган - многобройни телефонни записи на конфиденциални разговори бяха публикувани в YouTube, разкривайки съмнителни парични трансфери между членове на правителството и подозрителни бизнесмени. След това Законът за интернет бе допълнително затегнат.

"През изминалите 17 години правителството е реформирало 19 пъти закона", посочва експертката Небил. През 2020 е била добавена поправката за социалните медии, последвана през 2021 от т.нар. закон срещу дезинформацията.

Приетият през 2021 закон е поредният инструмент, с който правителството потиска свободата на изразяване и свободата на пресата. Това създава климат на страх, правят се опити за предотвратяване на каквато и да било критика с аргумента, че гражданите трябва да бъдат защитени от предполагаемо фалшива информация. Законът криминализира разпространяването на "фалшива или подвеждаща информация за вътрешната и външната сигурност на страната". Неясната формулировка оставя широко поле за интерпретации. Така например заради една публикация човек може да получи до три години затвор - и това често се прилага от прокурори и съдии, близки до управляващите.

За да няма критика срещу управляващата ПСР 

Достъпът до репортажи за политици от партията на Ердоган често се блокира на основание Закона за интернет, обяснява експертката Фюсун Сарп Небил. Статиите за корупция, провали или шуробаджанащи незабавно биват блокирани. "Миналата година стана ясно, че определени публикации могата д бъдат блокирани и срещу подкуп", добавя Небил.

И преди наближаващите местни избори критичните репортажи за управляващата партия са абсолютно нежелани. Така че цензурата продължава. Именно поради този факт обаче будните граждани в Турция стават все по-изобретателни. Те са натрупали опит със заобикаляне на цензурата - веднага след като дадена VPN услуга бъде блокирана, те използват алтернативна такава. "Сравнено с много други държави, много хора в Турция са запознати с VPN услугите. Това е игра на котка и мишка. Ние дори вече се смеемна това", казва още Небил.

***
Вижте и това видео от нашия архив:

Какво е да работиш за турските сериали

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата