1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияЕвропа

Когато германското минало застана пред съда

Макс Бауер АРД
20 декември 2023

Обществото в Германия след войната избягва да се изправи пред ужасяващата истина за Аушвиц. Неслучайно процесът за престъпленията, извършени в концентрационния лагер, започва чак на 20 декември 1963 година.

https://p.dw.com/p/4aNz2
Проектът за престъпленията, извършени в Аушвиц
На 20 декември 1963 година започва процесът за престъпленията, извършени в концентрационния лагер Аушвиц.Снимка: Imago Images/United Archives

Рудолф Врба оцелява след две години, прекарани в Аушвиц. За това какво е преживял той разказва на 117-ия ден от началото на първия процес за Аушвиц във Франкфурт. Мъжът е изпратен в концентрационния лагер, когато е на 18 години, разказва АРД. Разказът на Рудолф Врба е написан през 1944 г. и е един от първите, информирали западните съюзници за машината на смъртта на нацистка Германия. Процесът срещу престъпленията, извършени в Аушвиц започва чак на 20 декември 1963.

Мъжът пристига от Лондон във Франкфурт специално за процеса. Пред съда той описва преживяванията си в Аушвиц, начина, по който са били транспортирани затворниците до лагерите, как са били подбирани хората и как някои са били убивани на място. "Останалите хора след това бяха натоварвани на предварително подготвени камиони и изпращани от другата страна, в Биркенау, директно в газовите камери", раказва оцелелият мъж. 

Процесът е "чудо" за следвоенна Германия

Но самият факт, че този процес за Аушвиц изобщо се провежда във Франкфурт през 1963 г., е своеобразно чудо за следвоенна Германия. След процесите за военните престъпления в Нюрнберг едва няколко убиеца са изправени пред правосъдието. Напротив - някои функционери на от нацистка Германия успяват да направят кариера във Федералната република. Сред прочутите примери са шефът на кабинета на канцлера Конрад Аденауер - Ханс Глобке.

В съдебната зала във Франкфурт силната съпротива срещу изправянето лице в лице с миналото е била осезаема, коментира АРД. Посетителите са можели да наблюдават и как някои полицейски служители са отдавали чест, когато извършителите от СС влизали в съдебната зала.

Главният прокурор на Хесен Фриц Бауер е основният двигател на процеса. Евреинът и социалдемократ също е бил принуден да избяга от нацистка Германия. След войната той е един от малкото, които се опитват да привлекат под отговорност виновниците, в една съдебна система, която не проявява особен интерес към наказването на нацистките престъпления.

Бауер е подпомогнат и от някои случайности - например документите, които са били изхвърлени на улицата при пожар във Вроцлав, а впоследствие събрани. Те представляват подробни списъци за екзекуции, които СС извършва в Аушвиц, разказва АРД. Тези документи стават важни доказателства в процеса във Франкфурт.

Прокурорът преследва по-сериозна цел

"Наказателният процес срещу Мулка и други", както официално се нарича процесът за Аушвиц, е гигантски. Четирима прокурори и трима представители на ищците седят срещу 22 обвиняеми, които имат 19 адвокати.След 183 дни съдебен процес присъдите на съда на Франкфурт са произнесени през 1965 година. Те включват шест доживотни присъди и затвор между 3 и 14 години за останалите обвиняеми.

Но целта на Фриц Бауер не е просто да накаже отделните извършители на зверствата в Аушвиц. Той е искал Аушвиц най-сетне да се превърне в проблем, който да се обсъжда обществено. Надявал се е и че германците най-накрая ще се изправят пред онова, което е извършено в Аушвиц.

Процесът няма трайни правни последици

Процесът за Аушвиц не е имал трайни правни последици, пише АРД. 16 подсъдими са осъдени, проведени са и няколко последващи съдебни процеса. Но огромното мнозинство от извършителите на престъпленията в Аушвиц - например над 8000 мъже, които са охранявали лагера, никога не са осъдени.

По онова време юрисдикцията на Федералния съд е изисквала да се докаже участието на всяко отделно лице в конкретно престъпление, за да може то да получи присъда. Едва през 2016 г. Федералният съд променя това и признава, че концентрационните лагери са били част от "машината за убиване".

След това решение през последните години започват редица съдебни процеси срещу бивши служители на концентрационни лагери за подпомагане или подбудителство към масови убийства. Но поради напредналата възраст на повечето от извършителите и съучастниците, изправянето им пред съда в обозримо бъдеще ще стигне до своя естествен край. Огромното мнозинство от виновниците от СС за извършеното в Аушвиц и останалите концентрационни лагери така и не са били подвеждани под наказателна отговорност.

***

Вижте и това видео от нашия архив:

"Навсякъде се сипеше пепел. Пепел от крематориума."

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата