Когато Гърция и Турция спряха да бъдат врагове

На срещата на върха на НАТО в Литва гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и турският президент Реджеп Тайип Ердоган заговориха за подобряване на отношенията между двете държави. През последните десетилетия дългогодишните врагове успяха да изградят съседски отношенията помежду си. Сериозен принос за това има Лозанският договор. 

Травмата "Константинопол"

През 1453 г. турците завладяват Константинопол, столицата на Византийската империя, която днес носи името Истанбул. За гърците това поражение продължава да е историческа травма. Тя слага точка на водещата им роля в региона. От този момент нататък те заживяват под османско владичество, също както останалите народи на Балканите. Основаването на новите национални държави в Югоизточна Европа се осъществява против волята на Османската империя. Гърците поставили началото, след успешното въставане през 1830 г. се създава и съвременната гръцка държава.

В книгата си "Днешна Гърция" френският археолог Гастон Дешан описва впечатленията си от Гърция през 1892 година. В земеделския регион Тесалия той попитал местен лидер дали не е дошло времето Гърция да се откаже от идеята за нови военни авантюри и вместо това да овладее финансите си. "Така да бъде, сине мой", отвърнал тесалиецът, "но първо трябва да стигнем до Константинопол. После ще видим..."

В онзи момент на завоюването на Истанбул и на възстановяването на Византийската империя се гледало като на "Великата идея". През 1897 г. Гърция нападнала Османската империя и претърпяла горчиво поражение. Историческата вълна се обърнала през 1913 г. по време на Балканските войни, когато Атина успява да анексира по-голямата част от областите Македония, Епир и Тракия.

Безмилостната битка за Смирна

По-късно обаче последвал драматичне обрат. В Севърския договор силите победителки в Първата световна война налагат тежки условия за мир на османците. На Гърция е обещан контрол над Измир (Смирна на гръцки). В търговския мегаполис има сериозно гръцко присъствие.

След това ръководителят на правителството в Атина Елефтериос Венизелос дал заповед за настъпление към Анкара въпреки липсата на провизии. Скоро гръцките войници били обкръжени от турската армия, водена от Ататюрк. Те се разбягали, а град Смирна бил опожарен до основи.

Договорът от Лозана ревизира Севърския договор. Въпросите за границите и статутът на много острови в Егейско море били изяснени. Последвала болезнената за всички страни размяна на население.

Над 1 милион православни християни напуснали Турция, а половин милион мюсюлмани дошли да живеят в нея от гръцките територии. Атина била принудена да погребе своята "Велика идея".

Основополагащият документ на съвременна Турция

След подписването на Лозанския договор не е имало война между двете съседки. Въпреки това напрежение между двете държави не липсва. Гръцкият премиер Мицотакис иска да се обърне към Международния съд в Хага по спорните въпроси.

Лозанският договор се смята за основополагащ документ на модерната турска република, докато на Севърския договор и Мудроското примирие се гледа по-скоро като на "документи за разпада" на Османската империя.

Договорът от 1923 година слага и край на войната между държавите от Антантата и Турция, започнала с Първата световна война и продължила близо 10 години. Последните съюзнически войски напускат Истанбул през октомври 1923 година. А на 13 октомври столицата се мести от Истанбул в Анкара. На 29 октомври е провъзгласена Република Турция, след което султанатът и халифатът са премахнати.

Граници и суверенитет

Лозанският договор установява националните граници на Турция и признава политическата независимост и суверенитет на страната. Границите на републиката не са били променяни и до днес. Единственото изключение е провинция Хатай, която се присъединява към Турция през 1939 година.

Документът налага и някои ограничения, свързани с въоръжението на Турция, както и с военното присъствие в проливите между Средиземно и Черно море. Същевременно Конвенцията от Монтрьо от 20 юли 1936 г. връща на страната пълния суверенитет над Дарданелите, Мраморно море и Босфора.

Друга значима последица от Лозанския договор е премахването на т.нар. капитулации. Това са договорите на Османската империя със западни държави, с които те получават различни привилегии. Въпреки че Турция продължава да изплаща дълговете на Османската империя чак до 1954 г., тя получава икономическа независимост именно в Лозана.

Разпределяне на островите в Егейско море

Лозанският договор, който регулира и правата на малцинствата, определя немюсюлманите, които живеят в Турция, като малцинство. Турската общност в гръцка Западна Тракия също има статут на малцинство.

Друг важен резултат от документа, подписан в Лозана, е споразумението за Егейско море и собствеността върху островите там. Турция приема договорите от 1913 г., които предоставят на Гърция някои острови като Лесбос, Хиос, Самос и други. Републиката се отказва и от правата си върху "12-те острова", които остават под италианска окупация до края на Втората световна война. Контролът върху Тенедос и Гьокчеада е оставен на Турция.

Значимостта на Лозанския договор все още се дискутира, включително и от любителите на конспиративните теории в Турция. Според една от най-популярните документът включва тайни клаузи, които никога няма да бъдат разкрити. Други теория гласи, че договорът щял да загуби валидността си 100 години след подписването му. Сериозните историци в Турция отхвърлят и двете твърдения, но въпреки това те редовно намират място в политическия дебат в страната.