Началото на нацисткия терор: първите лагери на Хитлер

 

Аушвиц, Бухенвалд, Заксенхаузен... Имената на тези и други бивши нацистки концлагери са влезли в световната история, ставайки символ на чудовищни престъпления и убийства на милиони – евреи, синти и роми, противници на хитлеристката диктатура, военнопленници, хомосексуални и други.

Но първите концентрационни лагери в Германия се появяват далеч преди началото на Холокоста – почти веднага след идването на националсоциалистите на власт в началото на 1933 година. За целта се използвали празни заводи и фабрики, крепости, манастири и замъци, складове и други сгради, които бързо можели да бъдат поставени под охрана и да бъдат приспособени за затварянето на неугодните на режима политически опоненти.

В тези места са се разработвали основите за бъдещата система от трудови лагери и лагери на смъртта. Изпробвани са били степените и мащабите на терора, които да не водят до масова съпротива и обществени протести.

След опожаряването на Райхстага

Само в първата година от съществуването на "Третия райх" в Германия са били арестувани над 80 000 души. Като уж законно основание за арестите бил използван указът на президента Паул фон Хинденбург "За защита на народа и държавата", издаден на 28 февруари 1933 година – веднага след опожаряването на Райхстага. Този документ служи като основание и за т.нар. "защитни арести" - без съд и следствие. Указът води до фактическата ликвидация на съдебната система и до преминаване на властта в ръцете на Гестапо и СС. Наскоро след това обичайните затвори се оказват препълнени.

Оберер Куберг в Улм, Брайтенау край Касел, Арeнсбьок до Любек... На тези и други места из цяла Германия са се намирали първите концлагери, създадени от нацистите между 1933 и 1936 година - общо 90 на брой. През 2023 година в 17 от тези бивши лагери се организират възпоменателни изложби.

От ноември 1933 година до юли 1935 във форта Оберер Куберг е имало около 600 затворници. От историческите свидетелства и документите става ясно, че в този ранен нацистки концлагер затворниците са били настанявани в подземията, в които не е имало отопление, а в началото не е имало и тоалетна. Вода имало – но само студена и мръсна.

От 1985 година някогашният концлагер е мемориал. Неговата ръководителка Никола Венге казва пред ДВ, че експозицията, която ще бъде представена тази година, си поставя за цел да предупреди колко бързо една демократична държава, каквато е Ваймарската република, може да се превърне в диктатура, както става по времето на нацистите.