По-приятно е, когато си казваме "Добър ден"

Смущавате ли се, когато непознат човек в метрото без принуда се навре в личното ви пространство? Когато шофьорът на такси или продавачката в кварталния магазин без колебание минават на "ти", когато автомобил грубо ви засече, а човекът зад кормилото ви покаже среден пръст? Да? Нека тогава поговорим за вежливостта днес.

Нима вежливостта изчезва?

Вежливостта е добродетел, която ни мотивира да се съобразяваме с околните, да им отдаваме уважение и респект. И ако това не е достатъчно ясно: обратното на вежливостта са грубиянщината, вулгарността и варварщината, които, уви, често срещаме около себе си в България. Срещаме ги както на улицата, така и в Народното събрание.

Но не само в България. Германският седмичник "Ди Цайт" констатира, че и в Бундестага нравите са загрубели, грубиянщините на Доналд Тръмп в един телевизионен дуел с Джо Байдън също очертавали тревожна нравствена картина, пише изданието.

Но наистина ли днес вежливостта изчезва, а нравите се плъзгат по наклонената плоскост? Още шумерите четири века преди Христа се оплакват от нравствен упадък, после идва ред на Аристотел, а в цялата европейска култура история поколение след поколение твърдят, че "днешните млади нямат никакво възпитание". Американските психолози Адам Мастрояни и Даниъл Гилбърт наскоро направиха специално проучване по въпроса и установиха, че оплакването заради упадъка на нравите, което през 2023-те регистрирали в 70 държави по света, е историческа константа, която няма почти нищо общо с действителността.

И все пак: в днешно време когато всички държат на равенството и равните шансове, а класовите и кастовите граници вече не важат, вежливостта като "социален капитал" (по френския социолог Пиер Бурдийо), тоест като инструмент на един елит да се отличава от останалите, постепенно наистина губи значение. Ще го осъзнаем, ако проследим нейния произход.

Социалните кодове се променят

Прочутият социолог Норберт Елиас пише, че тя се ражда в процеса на цивилизацията, по време на прехода между късното Средновековие и съвременността. Тогава възниква въпросът по какво поданиците да разпознаят един благородник? Отговорът: аристокрацията трябва да се държи по очебийно различен начин от плебеите. То си го и пише в редица наръчници за добро поведение от онова време: За Бога, не се дръжте като селяци! Една препоръка, която звучи актуално и днес.

Авторът на обширна статия по темата в "Ди Цайт" твърди, че и Доналд Тръмп нарочно се държи така вулгарно, за да покаже на "народа", че принадлежи към него, че не е част от омразния "елит". Същото, впрочем, понякога пишат за Бойко Борисов международни медии и вътрешни наблюдатели.

С течение на времето вежливостта престава обаче да бъде запазена марка на една определена прослойка и се превръща в норма на поведение. Днешният "етикет" вече не се върти около нелепи предписания да не белиш картофите с нож, да не излизаш с кафяви обувки вечерно време и да наливаш виното на госта си само от дясната му страна. Да, и днес функционират подобни социални кодове, особено сред младите и в интернет, но те са далеч по различни. "Ди Цайт" отбелязва, че такива са например правилата за облекло, начинът да публикуваш в "Инстаграм" или "степента на ирония, с която слушаш музиката на Тейлър Суифт". Но тези кодове не са равнозначни с вежливостта, защото нейната идея е не да ограничава, а да интегрира.

Достатъчно е да се преструваш

Вежливостта задава ритуали, чрез които хората се сближават, без обаче да се сблъскват - и се раздалечават, без да нараняват другия с безразличие. Така го формулира германският социолог Хелмут Плеснер. Да си вежлив не означава непременно да си дружелюбен, достатъчно е да се преструваш на дружелюбен. Плеснер смята, че преструвката е особено ценна: "Една неистина, която щади човека насреща, винаги е по-добра от една истина, която го наранява."

Във всички наръчници за вежливостта, във всички книги, които са ѝ посветени, ще прочетете едни и същи препоръки:

Извинявайте се, дори когато не се чувствате виновни.

Благодарете, дори когато мислите, че няма за какво.

Казвайте "моля" и контролирайте езика на тялото си дори когато не ви е до това.

Демонстрирайте респект и уважение към човека насреща, дори ако не ги изпитвате в действителност.

Преструвката, за която пише Плеснер, вежливостта като определен вид лицемерие, може да бъде описана и така: на авансцената ние сме любезни и уважителни към определения човек, зад кулисите обаче можем да си мислим и изговаряме съвсем други неща по негов адрес. Това двойно дъно на вежливостта открай време привлича и много критики, още от времето на големия френски просветител Жан-Жак Русо. Според Русо в един идеален свят няма място за кухи фрази, пише "Ди Цайт". Тази идея продължава да живее и векове след Русо. Пак тя громи и една от най-процъфтяващите дисциплини на вежливостта: комплиментите. Да, модата на класическите комплименти и на галантността сякаш отминава, спорни вече са и такива традиционни жестове на галантност, като да се държи палтото на дамата или да ѝ се отваря врата и да ѝ се прави път. Впрочем, новите тенденции очевидно произхождат и от новото разбиране за ролевото разпределение между половете.

Всекидневието става по-приятно, когато си казваме "Добър ден"

В обобщение: вежливостта е смазка на междучовешките отношения. С нейна помощ в живота има по-малко търкания, по-малко скърцане и сблъсъци. Всекидневието става по-приятно, когато си казваме "Добър ден" и "Довиждане", когато си разменяме усмивки с продавачката в супера, когато не закъсняваме за срещи и отговаряме навреме на електронните съобщения, когато обърнем ведър поглед към шофьора в съседната кола, дадем му предимство, махнем с ръка или пуснем двата мигача в знак на благодарност.

Впрочем, пишещият тези редове и до днес се натъква на оцъклено удивление, когато в България поздрави непознати в асансьора или на стълбището.

***

Вижте и тази галерия: