1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Терорът в Хаити: защо Франция и САЩ носят историческа вина

Лиза Луис
25 март 2024

През 1804 година Хаити става първата латиноамериканска страна, извоювала своята независимост. Но островната държава трябва да откупи свободата си от Франция. И така започват проблемите ѝ…

https://p.dw.com/p/4e5ti
Хаити попадна в спирала от насилие, казват наблюдатели, а светлина в тунела не се вижда
Хаити попадна в спирала от насилие, казват наблюдатели, а светлина в тунела не се виждаСнимка: Guerinault Louis/Anadolu/picture alliance

От десетилетия Хаити има проблем с бедността, политическия хаос и високата престъпност. Но сега островната държава в Централна Америка изпадна в тежка спирала на насилието. 

На 29 февруари временният министър-председател Ариел Анри обяви, че през август 2025 година ще се проведат нови избори. Тъй като в края на февруари изтече неговият мандат, престъпните банди в страната изтълкуваха съобщението му като призив за действие. И организираха щурмове на затвори, след които повече от 3000 затворници успяха да излязат на свобода.

Междувременно бандите контролират голямата част от столицата Порт-о-Пренс, а десетки хиляди негови жители напуснаха града. Анри, който по това време се намираше в Найроби, за да договори изпращането на ръководени от Кения международни сили за сигурност в Хаити, в момента е блокиран в американската територия Пуерто Рико.

Сегашната криза може и да е породена от актуалните събития в страната, но корените ѝ са по-дълбоки. Експерти твърдят, че бившата колониални сила Франция също носи известна историческа вина за актуалните събития в Хаити.

Хаити плаща непосилна цена за независимостта си

През 1804 година Хаити извършва нещо историческо и става първата латиноамериканска страна, извоювала своята независимост чрез единственото успешно въстание на роби в историята. Но свободата се оказва относителна: през 1825 г. Франция поставя тежки условия, за да признае независимостта на Хаити. Островната държава трябва да плати на бившите си колониални господари 150 милиона франка - сума, надвишаваща три пъти брутния вътрешен продукт на Хаити по онова време. Освен това вносните мита за френски продукти трябва да бъдат намалени наполовина.

"Парадоксално е, че победителите плащат репарации на победените включително от страх от нова френска военна инвазия", казва за ДВ Жан-Клод Брюфер. Той е един от авторите на книгата "Хаити - Франция. Веригите на задълженията".

Властите не успяват да си върнат контрола в столицата Порт-о-Пренс
Властите не успяват да си върнат контрола в столицата Порт-о-ПренсСнимка: Ralph Tedy Erol/REUTERS

Островната държава се оказва в плен на дългове

Хаити трябва да плати 150-те милиона франка в рамките на пет години. Страната не успява да го направи и впоследствие дори се налага да вземе пари назаем с високи лихви от френски банки. Икономистите наричат това "двоен дълг", който Хаити успява да изплати чак през 1950 година.

"Островната държава няма всичките пари, необходимата за нова инфраструктура като пътища, училища и болници. Освен това Хаити се нуждае и от армия, която да я защитава, а за нея трябват още пари. Това забавя значително икономическото развитие на страната", обяснява Брюфер. Липсата на инвестиции в инфраструктурата се забелязва и днес. "В много части на острова продължава да няма пътища, здравеопазването е лошо, а в повечето училища няма електричество", добавя авторът.

Робството създава предпоставки за нестабилност

Държавите, които са се освободили от робството, трудно биха се възприели като хомогенно общество, казва Мириам Котияс, директорка на базирания в Париж Международен изследователски център по въпросите на робството и неговото наследство. "Робството създава почва за политическа нестабилност, а разделението в обществото, причинено от него, не изчезва просто така", казва историчката за ДВ. "Дори и днес в Хаити все още има корумпиран елит и до голяма степен много беден народ."

Жан-Фрицнер Етиен, хаитянски историк и специалист по въпросите на колониализма, добавя, че дългът, наложен на Хаити, затвърждава йерархичните структури на властта. "И това въпреки факта, че хаитяните са били вдъхновени от Френската революция, състояла са малко преди това - през 1789 година. Французите обаче не приложиха принципите на собствената си революция - свобода, равенство, братство и човешки права - извън границите си", казва той за ДВ.

САЩ също допринасят за това Хаити да бъде възприемана като изостанала и подчинена страна, казва Етиен. Островът е под тяхна окупация от 1915 до 1934 г., но и след това Вашингтон задава тона в страната. "От 1957 г. нататък те подкрепяха бруталната диктатура на Жан-Клод Дювалие, известен с  прозвището си "Папа Док". Той и синът му управляваха страната до 1986 г.", припомня историкът и допълва, че и до днес САЩ продължават да се намесват във вътрешните работи на Хаити.

Убийствата се се превърнали в ежедневие в Хаити
Убийствата се се превърнали в ежедневие в ХаитиСнимка: Ralph Tedy Erol/REUTERS

"Не подлежи на обсъждане"

През април 2003 г. тогавашният президент на Хаити Жан-Бертран Аристид поиска от френското правителство да върне на страната средствата, изплатени за наложените ѝ в миналото дългове. Тогава се обсъждаше сумата от близо 22 милиарда долара. Около година по-късно Аристид беше свален с държавен преврат, организиран от Франция и САЩ. На въпрос на ДВ дали има планове за възстановяване на Хаити на вече изплатения дълг, от френското външно министерство наскоро заявиха, че това "в момента не се обсъжда".

Експертите не очакват Франция някога да върне тези пари. "Никоя бивша колониална сила не би предприела такава стъпка, защото това би предизвикало верижна реакция. Тогава всички бивши колонии ще предявят претенции", казва Лоран Джакоби от Френския институт за международни и стратегически въпроси.

"Хаитяните трябва сами да решават за бъдещето си"

Франция все пак е признала, че носи известна морална вина, като дори демонтира паметници на исторически личности, отговнорни за зверствата, посочва Джакоби. Но според Фредерик Томас това не е достатъчно. Той е политолог и специалист по въпросите на Хаити в независимия изследователски "Център Триконтинентал" в Льовен, Белгия. "Бившите колониални сили все още гледат на Хаити като на колония и се смятат за нейни легитимни арбитри. Това трябва да се промени. Те смятат, че страната е неуправляема и така оправдават международната намеса там", казва той за ДВ. Международната общност по този начин допринася пряко за сегашната ситуация, смята той, включително като подкрепя непопулярния още от самото начало преходен премиер Анри след убийството на президента Жовенел Моиз през юли 2021 г.

"За да излезе от порочния кръг на насилието и хаоса, хаитянският народ трябва най-накрая да реши какво да прави по-нататък", казва Томас. "С помощта на т.нар. група от Монтана, която се състои от представители на гражданското общество, църквата и профсъюзите, трябва да се сформира преходно правителство и след това да се вземе решение дали и как да бъдат разположени международни войски в страната", допълва експертът. 

Жан-Клод Брюфер също се надява, че международната общност ще остави хаитяните сами да решат бъдещето си. "Франция също така трябва да инвестира поне част от парите, които Хаити ѝ е платила директно, в инфраструктурата на острова", казва той. По този начин бившата колониална сила би могла да помогне на Хаити най-накрая да се развие икономически.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата