Защо Китай няма да изпревари САЩ. Пет причини.

"Дълго време изглеждаше, че нищо не може да спре напредъка на Китай и неговото превръщане в най-голямата световна икономика. Но сега тази перспектива вече не изглежда толкова очевидна", пише германското икономическо издание "Ханделсблат" в статия, озаглавена "Съревнованието на свръхдържавите. САЩ се отдалечава от Китай?".

След като са анализирали множество статистически данни и са разговаряли с експерти от различни страни, авторите на публикацията формулират пет ключови причини, свидетелстващи, че разположението на силите в борбата за икономическо и политическо лидерство на планетата през 21-и век сега се променя в полза на САЩ. Това не означава, че в следващите 15 години Китай няма да може да догони Америка, но едва ли ще се окаже в състояние да я изпревари решително, подчертава изданието.

"Става дума за влияние върху световния ред"

Защо това е толкова важно? „В икономическата надпревара между Китай и САЩ става дума не само за ръста на благосъстоянието – успехите в различни сфери се отразяват пряко върху геополитическото влияние както на самите държави, така и на идеологиите, които те представляват, т.е. - отразяват се и на целия световен ред“, отбелязва „Ханделсблат“.

„Колкото по-успешно се развива икономиката на Китай, толкова по-висока е вероятността правителствата на други държави да застанат на страната на Пекин в политически план. Колкото по-силен стане Китай във военен план, толкова по-вероятно ще е да нападне Тайван, което може да доведе до катастрофални последствия, включително до Трета световна война“, пише германското издание.

То посочва още, че САЩ възприемат Китай като най-голямата заплаха и се опитват да ограничат глобалното му влияние. А Пекин се стреми да го разшири, смятайки, че Западът е в упадък. Но политическата власт зависи от икономическата и от технологичната мощ, напомня „Ханделсблат“ и изброява петте сфери, в които в момента везните се накланят в полза на Америка.

1. Икономически ръст и инфлация

В САЩ си дадоха сметка, че в последните десетилетия е била допусната сериозна грешка с изнасянето на производствата зад граница и то предимно в Китай. Все пак президентът Джо Байдън успя да преобърне тенденцията и да предизвика истински инвестиционен бум в страната, особено в промишления сектор. „Ханделсблат“ пише, че САЩ са успели да постигнат „изключителни успехи в своята стратегия на реиндустриализация“.

Факт е, че многобройните субсидии и облекчения за бизнеса се финансират със заеми, но пък ръстът на БВП в Америка след пандемията е много по-голям, отколкото в другите западни страни. А инфлацията пада, при това по-бързо от очакванията.

Същевременно в Китай възстановяването на икономиката след пандемията става по-бавно, поради което „страната е обхваната от необичаен песимизъм“, отбелязва „Ханделсблат“. „Вместо да купуват и да инвестират, потребителите и фирмите пазят спестяванията си. Освен това цялата световна икономика е в период на охлаждане, поради което търсенето на стоки Made in China е спаднало навсякъде.“

Докато навсякъде се борят с инфлацията, в Китай расте заплахата от дефлация – потребителите и фирмите очакват по-нататъшното намаляване на цените и се отказват от потребление, което още повече засилва кризисните явления.

 2. Пазарът на труда и демографията

В Китай по официални данни младежката безработица е достигнала рекордно ниво - 21,3 процента, докато в САЩ говорят за „изключително ниско равнище на безработицата“ от 3,6 на сто.

При това ключовият структурен демографски проблем на Китай не е излишъкът, а недостигът на млади кадри: населението на Китай старее бързо. И когато в обозримо бъдеще многочислените поколения, родени преди въведената в края на 1970-те година „политика на едно дете“, започнат да напускат пазара на труда, страната остро ще усети дефицит на кадри, особено в промишлеността и в селското стопанство. Това неизбежно ще се отрази възпиращо на икономическото развитие на страната.

В Америка пък раждаемостта е забележимо по-висока, а и страната е в много по-голяма степен отворена за мигранти, особено ако става дума за квалифицирани кадри, отбелязва „Ханделсблат“.

 3. Технологиите

Както припомня „Ханделсблат“, през 2015 година ръководството на Китайската народна република обяви програмата „Made in China 2025“. Тя определяше десетте перспективни сектора, в които китайските компании трябва да влязат в списъка на световните лидери – информационни технологии, изкуствен интелект, роботика, зелени технологии и т.н. В някои от тези области напредък бе постигнат, но като цяло „успехът е доста скромен“, казва експерт пред германското издание.

А Вашингтон въведе миналата година контрол върху изнасяните за Китай високотехнологични изделия, за да „забави технологичния и военен прогрес на Пекин“, пише „Ханделсблат“. Той отново цитира експерта, който е убеден, че в резултат китайските производители на чипове ще „изостанат с години“ от западните си конкуренти.

 4. Енергетиката

Вашингтон инвестира почти 370 милиарда долара в програми, свързани със зелените технологии и възобновяемите енергийни източници, посочва „Ханделсблат“. Сред мерките са данъчните облекчения за тези, които инсталират вятърни турбини и слънчеви батерии. Освен това от 2019 година насам САЩ вече въобще не зависят от вноса на нефт от страните в ОПЕК благодарение на добива на шистов нефт.

За разлика от САЩ, Китай е вносител на енергоносители и в сферата на енергетиката зависи от други страни. Именно поради това сега форсира развитието на възобновяемата енергетика, в която вижда „важен отрасъл на бъдещето, в който китайските фирми трябва да се подредят сред технологичните лидери“. Тази цел вече се постига.

 5. Политическата стабилност

„Безпрецедентният икономически и технологичен напредък в Китай периодически караше Запада да се пита дали „китайският модел“ не превъзхожда либералния капитализъм от западен тип. Но най-късно след като политиката на нулева търпимост към Ковид-19 накара хората с месеци да останат по домовете си, фабриките не работеха, а границите бяха затворени, западните поклонници на Китай се смълчаха“, пише изданието. „Когато през декември ограниченията спешно бяха свалени, стана очевидно колко импулсивна може да се окаже политиката в условията на еднолична диктатура.“

„Ханделсблат“ заключава: „Колкото по-строго държи Си Дзинпин китайското общество в ръцете си, толкова повече Китай ще попада под въздействието на основния закон на всички диктатури: те изглеждат стабилни - до момента, в който спрат да бъдат такива“.

Същевременно не се очертава появата на сериозни заплахи за вътрешната стабилност в САЩ – макар че ако на следващите президентски избори победи Тръмп или някой друг републиканец със сходни възгледи, рискът от геополитическа нестабилност ще се увеличи. Дистанцирането от Китай е една от малкото теми, които обединяват републиканците и демократите в САЩ“, посочва „Ханделсблат“. Демократите начело с Байдън все пак са за съревнование между САЩ и Китай, а не за конфронтация.