1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Кьолнската катедрала не бе разрушена от бомбите

Максим Нелюбин
2 февруари 2024

Твърди се, че Кьолнската катедрала е служела за ориентир на британските пилоти, бомбардирали Германия в края на Втората световна война. Вярно ли е това и как оцелява храмът в един почти изцяло сринат град.

https://p.dw.com/p/4byam
Катедралата на фона на силно разрушения Кьолн след Втората световна война
Катедралата на фона на силно разрушения Кьолн след Втората световна войнаСнимка: picture alliance/dpa

По времето на Втората световна война и особено между 1942 г. и 1945 г. Кьолн е подложен на яростни бомбардировки – извършени са над 260 въздушни удара, градът е разрушен до 95%, а историческият център е целият в развалини. Сред тях остава да стърчи само готическата катедрала.

Кьолн и бомбардировките

След войната се разпространява мълвата, че най-високата църква в Кьолн не е била бомбардирана, защото 157-метровите кули на катедралата са служели като ориентир за британските пилоти, бомбардирали Германия. Но това не отговаря на истината. Не е вярно и предположението, че катедралата не е била включена в списъка с потенциалните мишени поради значението ѝ на изключителен архитектурен паметник и религиозен символ.

Около 70 бомби са засегнали Кьолнската катедрала, от които около половин дузина са били тежки въздушни бомби. Едни са се взривили до нея, други са попаднали и във вътрешността на храма. Хвърляни са били и запалителни бомби, но огънят бързо е бил потушаван. По-тежките бомби са проникнали през металния покрив и каменните готически сводове. Покривът не е успял да изгори, но от общо 22 каменни свода девет са се срутили напълно, а шест са били сериозно повредени.

Надеждни основи и масивни външни подпори

Взривателите са били така настроени, че тежките бомби да избухнат вътре в сградата и да засегнат основите и подземията. Катедралата обаче не е имала подземия - малката крипта, която сега е отворена за посетители, е била изградена едва в края на 1960-те години като нова гробница за архиепископите на Кьолн.

Танк пред катедралата в Кьолн в края на войната
Разрушен танк пред катедралата в Кьолн, 1945 годинаСнимка: picture alliance

Катедралата е устояла благодарение на една особеност на готическата архитектура – ударната вълна е губела своята мощ поради наличието на огромни прозорци. Щетите са били основно в изпочупени стъкла и отделни фрагменти от каменните рамки на витражите. Вибрациите и трусовете на сградата са били компенсирани от надеждните основи, изградени от средновековни майстори. Важна роля за стабилизирането на сградата са изиграли също и масивните готически външни подпори.

Спасени ценности

Подготовката за евакуация на ценностите, олтарите, реликвите и произведенията на сакралното изкуство от катедралата започва още през 1936 година. Долните витражи на страничните олтари и параклисите били демонтирани и изнесени, но витражите, намиращи се непосредствено под покрива, останали в църквата. Още при първите въздушни атаки те са били поразени - пръснати на милиони парченца стъкло. След войната тези витражи са заменени от нови, а спасените са върнати на местата им.

Витражът на Герард Рихтер
"Пикселният витраж" на Герхард Рихтер днес е една от забележителностите на катедралатаСнимка: Sodapix AG/picture alliance

Завинаги загубен е сакралният витраж, дарен на катедралата от Кралския дом на Прусия през 1863 година. За съжаление, той не е можел да бъде възстановен, защото е бил изработен в берлинска манифактура, чийто архив е изгорял по време на войната. Единствено там са се пазели скици и друга документация за витража. По единствената снимка, която е открита в Кьолн, е било невъзможно да бъде възстановен унищоженият прозорец. На негово място първоначално са поставени обикновени стъкла, които остават там до 2007 г., когато е завършен новият "Пикселен витраж", подарък на катедралата от световноизвестния художник Герхард Рихтер.

Първото богослужение

Първата служба след края на Втората световна война е отслужена в катедралата чак през 1956 година. Толкова време е било необходимо, за да се възстанови храмът от разрушенията. А  най-първата задача след войната е била да се провери състоянието на основите – дали в тях не са се появили пукнатини и други статични проблеми, които да застрашат стабилността на сградата.

****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата