1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо няма осъдени за престъплението срещу българските турци

Вилдан Байрямова
20 декември 2022

"ДПС уж с тази цел се създаде - насилствено наложените имена да бъдат изтрити. Доган е пряко отговорен за продължаващото престъпление“, казва Сабри Искендер, лежал в затвори и лагери по време на "Възродителния процес".

https://p.dw.com/p/4LEFO
Сабри Искендер, борец за правата на турското малцинство в България
Снимка: Vildan Bayrjamova/DW

Защо цели три десетилетия прокуратурата в България не изправи пред съда виновните за насилствената смяна на имената на българските турци? Това е въпросът, на който все още няма отговор, а главните архитекти и изпълнителите на чудовищната репресия от зимата на 1984/1985 са вече покойници.

Разследването по делото, продължило 31 години, бе прекратено на 31 май 2022 година. Малко преди това - през март - почина и последният обвиняем Георги Атанасов, министър-председател на тогавашна България. В Софийския градски съд постъпиха жалби срещу прекратяването, а живите политзатворници, роднините и потърпевшите смятат да търсят справедливо възмездие - ако българското правосъдие откаже, те ще се обърнат към Европейския съд за правата на човека в Страсбург с искане делото да се възобнови.

"Вината е на политиците и на ДПС"

„Вината за този развой е и на политиците, особено на ДПС“, подчертава Сабри Искендер, един от автентичните борци за човешки права, който навремето е бил принудително изселен от България. Роден е през 1947 г. в село Жълт бряг, Сливенско. Добре помни дати, събития, връзки, срещи – всичко от съпротивата си срещу комунистическия режим.

Насилствената смяна на имената на българските турци го заварва в Сливен. Той е първият арестуван в региона на 17 януари 1985 година. „Това беше превантивна мярка, за да не видя „Възродителния процес“ с очите си. Тогава прекарах 111 дни в следствения арест“, спомня си Сабри.

В продължение на повече от седмица през тази есен той чете досието си. Научава, че е бил наблюдаван от службите още от 1972 г., когато е бил 25-годишен. Две години по-късно е вкаран в Старозагорския затвор за обида на длъжностно лице - старшина от милицията. Това му струва 6 месеца лишаване от свобода. „След това са ме следили постоянно. А онези 111 дни през 1985-та ми се видяха като 111 години, аз самият не знам как съм издържал на побоищата и изтезанията“, казва Искендер. Впоследствие е откаран в лагера на остров Белене.

В Белене без съд и присъда

И той, както и стотици други, попада на „острова на ужасите“ без присъда. „Бяхме 517 души там от различни краища на страната, подложени на психически и физически тормоз. След една година излязох на свобода, но с цената на 37-дневна масова гладна стачка, до края на която издържахме само петима“, разказва той.

Сабри е откаран в село Камено поле, Врачанско, където е принудително интерниран да живее, далеч от семейството си. През октомври 1986 г. прави опит за бягство зад граница, но той приключва с неуспех и след 66 дни на непрекъснати разпити в Главно следствено управление на „Развигор“ 1 излежава двугодишна присъда в Старозагорския затвор, след което отново е интерниран в Камено поле.

Демократична лига е създадена далеч преди ДПС

Още на „Развигор“ Сабри обмисля идеята за съпротива срещу режима. Намира съмишленици - също принудително изселени във Врачанския край. По онова време вече е създадено Независимото дружество за защита правата на човека, но групата около Сабри е убедена, че трябва да има и алтернатива. Мустафа Юмер, (по-късно кмет на Крумовград в Източните Родопи), написва програмата на Демократичната лига за защита правата на човека. Датата е 13 ноември 1988 година. „Трябваше да има и такава организация. Докато правата на етническите българи бяха частично нарушени, то нашите, на етническите турци, бяха напълно отнети и погазени“, подчертава Искендер и показва копие на оригинала.

Лично той изпраща програмата от 25 точки на Тодор Живков и в редакцията на вестник „Отечествен фронт“. Мустафа Юмер я изпраща до председателя на Народното събрание и до „Работническо дело“, а Назиф Салиев, адвокат от Силистра, който е интерниран в Роман – до Главния прокурор и вестник „Земеделско знаме“. Но преди това документът е пратен на Британското посолство и това на Турция в София.

Радиопредаванията на западните радиостанции

„Ние слушахме Дойче Веле, БиБиСи, „Свободна Европа“, това беше нашият път към гласността и отвоюването на човешките права. „Немили–недраги бяхме“, разказва Сабри. „Бягахме тайно от село Камено поле и отивахме в Червен бряг, Луковит, Бяла Слатина, а там от пощата се свързвахме по телефона. Разбира се, незабавно след това пристигаха от Държавна сигурност.“

Програмата на Демократичната лига за защита на човешките права
Програмата на Демократичната лига за защита на човешките праваСнимка: Vildan Bayrjamova/DW

Групата пише протестно писмо до правителството в Прага с настояване за освобождаването на Вацлав Хавел, адресирано до посолството в София. Текстът е излъчен по Радио „Свободна Европа“. Сабри изпраща писмо до министър-председателя Георги Атанасов и в подкрепа на Илия Минев, лидер на Независимото дружество за правата на човека, както и на секретаря Петър Манолов, тогава в гладна стачка. Казва, че взаимната свързаност и съвместната работа на независимите организации е била от огромно значение и полза за каузата на турците в България. Програмата на Демократичната лига и списъците с имената на увеличаващата се група са укривани на всевъзможни места – закопани в дворове, скътани в бурканчета.

Къде е Ахмед Доган?

Съвсем за кратко Сабри и Ахмед Доган се засичат в Старозагорския затвор, Доган после е преместен. Но и тогава Сабри не му се доверява и не му разкрива за подготовката на организацията. По-късно, в началото на май 1989 г. Мустафа Юмер е принудително изхвърлен от България на турската граница, а Али Орманлиев - на югославската.

На 12 май Сабри пише до Тодор Живков. „Гражданино Живков, крайно време е да се откажете от асимилаторската политика спрямо турците в България, единственото решение е да разговаряте с лидерите на Демократичната лига за защита на човешките права“, така му написах, казва Сабри. От Дойче Веле той чул за щафетната гладна стачка на четиримата от Дулово, посочил имената им и обявил, че се присъединява към тях, като настоял да бъда уведомен също и за това къде се намират неговите другари Мустафа Юмер и Али Орманлиев.

В писмото до Живков написал още и това: „Освен че отнехте всички права на турците, заедно с българите над 40 години теглим игото на вашата диктатура. Завърших писмото със „Свобода или смърт“ и си написах трите имена, но рождените“, разказва днес с горчив смях Сабри Искендер. Той изпратил писмото и на в. „Труд“, но не очаквал да бъде публикувано, затова пък то било излъчено по „Свободна Европа“.

Задграничен паспорт и принудително изселване от България

На 16 май 1989 г. два автомобила спират пред къщата в Камено поле, където е интерниран Сабри. Връчват му паспорт, нареждат му да си събере багажа и да напише молба, че по собствено желание избира да живее в Турция. След това е закаран до граничния пункт на „Капитан Андреево“. По-късно, вече  в общежитието на полицията в Одрин, Сабри и негови съмишленици чули как западните радиостанции излъчват поредния му протест.

И в Турция той продължава да събира подписи за протестни декларации срещу репресиите в България. По онова време външен министър на Турция е Месут Йълмаз. С негова подкрепа Мустафа Юмер, Авни Вели, Зейнеп Зафер, Мюмюн Генчоглу, тогава лидер на изселническата организация „Балгьоч“, и Сабри Искендер заминават за организираната от Митеран в Париж Конференция в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, посветена на човешките права.

Сабри Искендер и съпругата му (октомври 2022)
Сабри Искендер и съпругата му (октомври 2022)Снимка: Vildan Bayrjamova/DW

Защо няма наказани за репресията срещу българските турци? „Защото прокуратурата в България не работи, заплатите ѝ се плащат от данъкоплатците, но тя закриля престъпниците, не и жертвите и потърпевшите“, това казва Искендер на пресконференцията в БТА на 30 юни 2022 и после на протеста пред Съдебната палата.

Срамен рекорд

„Това е срамен рекорд от 31 години, изчаквали са да мине давност, да измрем един след друг. Не може да има давност за престъпленията срещу човечеството. А на срещата с главния прокурор Иван Гешев на 20 септември той прехвърли топката на парламента, както винаги. Но въпросът за турското малцинство в България не е решен, това е кървяща рана за нас“, подчертава Сабри.

Според него за окончателно прекратеното дело за „Възродителния процес“ отговорност носят парламентът и съдебната система. Сабри смята, че делото трябва незабавно да бъде възобновено, защото все още има живи участници в събитията, имената им са известни. „Но сред тях има и удостоени с ордени“, казва той саркастично. Надеждата за справедливо възмездие на потърпевшите е вече свързана с Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Отговорността е на Ахмед Доган и ДПС

„ДПС уж с тази цел се създаде – да направи и невъзможното, но държавните, насилствено наложени имена да бъдат изтрити от регистрите. Ако човек сега си вади акт за раждане, с болка в душата е принуден да попълва декларация за идентичност на имената. Доган е пряко отговорен за продължаващото престъпление“, категоричен е Сабри Искендер. И допълва: "Защото по избори и Доган, и матрьошките му се кълнат, че ще работят за интересите на малцинството, но после никакви ги няма, хората в трудоспособна възраст са принудени да ходят на гурбет из Европа, а ДПС нищичко не направи“.

Сабри смята, че Ахмед Доган е подставеното лице на Държавна сигурност, докато истинските борци за човешки права са прокудени и нямат думата: „Вижте им ДПС-то, половината от основателите са с досиета от Държавна сигурност, самият Доган също. А нашите хора вярват на слугите на палачите си и на всички избори пак им дават вота си, това аз не го разбирам. ДПС петни името на красива България пред Европейския съюз, това не е партия, а олигархично сдружение, възмутен съм“, казва Сабри.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми