Колко църква искат гърците?

Митрополитската катедрала Св. Григорий Палама е религиозният център на властта в Солун. Тук работи и служи всемогъщият епископ Антим, който често привлича вниманието с тиради като следната: "Гърция - това означава Македония, Македония - това означава Гърция!". Тиради, които звучат като неприкрит протест срещу опитите на правителството в Атина да реши конфликта със съседна Македония.

Член 3 на гръцката Конституция изрично закриля църквата. И много духовници го използват като политическа платформа. Тъкмо на този фон последното споразумение между премиера Алексис Ципрас и архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним Втори предизвиква много дискусии. Според това споразумение, здравите връзки между църква и държава в Гърция занапред ще бъдат поразхлабени. Предвижда се свещенослужителите да бъдат лишени от статута си на държавни чиновници, а заплатите им занапред - поне отчасти - да се изплащат от самата църква. Титлата "държавна църква" обаче ще си остане, макар че в същото време в Конституцията трябва да бъде вписано, че  Гърция е религиозно неутрална държава.

Една млада жена, която тъкмо излиза от "Св. Григорий Палама", не изглежда особено разтревожена. "Нямам нищо против църквата да се отдели от държавата. Евангелието е едно, политиката - съвсем друго. Да не сме в Иран?", пита тя. Млад баща, който е присъствал на току-що приключилото богослужение в митрополитската катедрала, гледа на въпроса другояче. "Искат да отделят църквата от народа", казва той.

"Църквата все още живее в миналото"

Всъщност, в сегашната си форма споразумението е твърде далеч от окончателното разделяне. "За тази цел се налага промяна на Конституцията, а тя може да бъде одобрена едва от следващия парламент", обяснява професор Константинос Папастатис от Солунския университет.

Противоречия по въпроса съществуват и вътре в самата църква. "Йероним говори от името на гръцката църква, но не и от името на автономната Критска църква или на митрополиите на Додеканезите. Те не са част от гръцката църква, а Йероним не е питал техните представители преди споразумението с министър-председателя", казва Папастатис.

Докторантът по теология Янис Каминис не вижда особен смисъл в това споразумение, защото то нямало да реши проблемите. "Нуждаем се от открит диалог. И то не само между правителството и епископите, но и в цялото общество", казва той. Каминис е убеден, че отношенията между църква и държава трябва да бъдат реорганизирани. Това обаче, според него, не е достатъчно. "Проблемът е загнезден в самата църква. Тя все още живее в миналото. Липсва ѝ прозрачност, липсва ѝ способността да се включи в демократичните процеси", казва Каминис.

Когато епископите се месят в политиката

Църква, която няма политическо влияние? Мнозина гърци желаят точно това. Особено в моментите, когато епископите се намесват в законодателните процедури. "Църквата има институционална функция в политическия и в обществения живот в Гърция", обяснява Константинос Папастатис. "Тя пряко или косвено въздейства върху една значителна част от населението. Нейното влияние е особено осезаемо в политическия сегмент. Когато една партия изгуби подкрепата на църквата, последствията са осезаеми", обяснява професорът от Солунския университет.

Ползи от това много често извличат десните популисти. Така например епископ Амвросий от Калаврита оповести, че единствено фашистката партия "Златна зора" все още можела да спаси Гърция. Той публично призова към насилия срещу хомосексуалните и заяви, че опустошителните пожари край Атина това лято били "наказание Божие" заради атеизма на министър-председателя.

Епископът на Хиос пък заяви, че бежанци нямало - имало само крадливи мигранти. А Антим Солунски призова вярващите да не пускат децата си на ЛГБТ паради, защото християните били длъжни да се отбраняват срещу "подобни перверзии". Все пак вече и мнозина християни публично критикуват подобни изявления, а и самата църква недвусмислено се разграничи от крайните изявления на своите епископи.

Църквата се радва на обществено доверие

Професор Никос Папайоту смята, че тези крайни изявления са в рязък контраст с всекидневието на гърците. "Гърците вярват на църквата като на институция, но това не оказва влияние върху всекидневния им живот", смята той.

И наистина, животът на гърците изглежда съвсем различно. Така например теми табу - като хомосексуалността - вече си пробиват път. Нищо, че дискусиите по тях в публичното пространство често пъти са трудни. "У гърците традиционната връзка с църквата е залегнала дълбоко", казва Панайоту, според когото това се вижда особено отчетливо тъкмо в подобни дискусии. "Вярно, че днес на църква ходят много по-малко хора, отколкото преди, въпреки това обаче тя се радва на обществено доверие," казва професорът и добавя, че по време на икономическата криза политическото влияние на църквата дори е нараснало.

Според едно актуално допитване, 54% от гърците не искат конституционно отделяне на църквата от държавата. "Тъкмо поради това е особено важно да не забравяме, че църквата не е някаква отделна личност", казва Константинос Папастатис. "Църквата е съюз между вярващите. Този съюз е изграден йерархично, но това не означава, че епископът представлява всички вярващи. Да, сред духовенството има хомофоби и ксенофоби като Амвросий, но далеч не всички вярващи ги подкрепят", добавя професорът.

Сигурно е едно: фундаментът на твърдолинейните клерикали се рони. Особено по-млади православни като Янис Каминис осъждат езика на омразата, използван от някои сановници. И все по-често на висок глас настояват за една съвременна църква, която се интересува от истинския живот, а не просто от запазването на властта си.