1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

На 89-годишна възраст почина Ингмар Бергман

30 юли 2007

Знаменитият шведски режисьор ще остане в историята на киното с филми като "Есенна соната", "Фани и Александър", "Диви ягоди", "Сцени от един семеен живот"

https://p.dw.com/p/BNec
Снимка: AP

Шведската осведомителна агенция ТТ разпространи съобщението за смъртта на Бергман, позовавайки се на думите на неговата сестра Ева. Бергман почина на 89 години, след 46 създадени филми, много от които ще останат в историята на киното. След много фестивални отличия, включително Европейската филмова награда “Феликс” и “Палмата на палмите” на 50-ия юбилеен фестивал в Кан. Бергман е поставил и над 70 спектакли по сцените в Швеция и по света, реализирал е редица постановки за радиото и телевизията.

Роден е на 14 юли 1918-та година в Упсала, в семейството на лютерански пастор. Строгото възпитание го подтиква да потърси убежище в света на киното и театъра. Както казва по-късно: Този, който е роден в пасторски дом, започва от рано да поглежда отвъд фасадата на живота и смъртта. Казва още и следното – светът на детството остана завинаги водещ елемент за моето творчество.

През лятото на 1936-та година Бергман прекарва като ученик известно в едно село в Хесен, присъства и на конгреса на националсоциалистите във Ваймар, където Хитлер държи реч. В своята публикувана през 1987-ма година автобиография “Латерна Магика” Бергман описва въодушевлението си към германците, Рихард вагнер и Третия райх, позиция по темата заема и по-късно – в излязлата през 1999-та година книга на една шведска журналистка, посветена на сътрудничеството на Швеция с Третия райх. След като завършва училище в Стокхолм, прекъсва задълго контактите с баща си, през 1937-ма година започва да следва в стокхолмския университет литература и изкуствознание. На студентска сцена прави и първите си постановки, оттам нататък поле за изява става кралската опера в шведската столица.

През 1943-та година е режисьорският дебют на Бергман, през 1944-та е заснет първият му филм “Мъчение”. През 50-те и 60-те години поставя редица, предимно класически произведения на шведска и европейска сцена – като “Макбет” или “Вълшебната флейта”. Интензивно се занимава с творчеството на Август Стриндберг, повлиян от психологическото му учение, свързано с уязвимостта на хората, техните екзистенциални страхове и сексуални обсесии, както и с чувствата на вина и срам.

Първите му филми, създадени от средата на 40-те години нататък, описват борбите, неразбирателствата и безнадеждността в живота на младите хора насред света на възрастните. Те шокират със своя песимизъм, не се натъкват на особено ласкав прием сред шведската публика. Пробивът се състоява с “Усмивки в лятна нощ”, удостоен през 1955 с голямата награда на фестивала в Кан, и многократно награждавания “Диви ягоди” – посветени на заплахите пред индивида в отчужденото общество. Години по-късно критиците все още определят “Диви ягоди” като едно от върховите постижения на Бергман.

В работата си Бергман предпочита да се опре на постоянен екип, респективно именно чрез неговите филми придобиват славата си мнозина актьори – като Биби Андершон, Лив Улман, Ева Далбек, Макс фон Зюдов. В списъка на следващите му големи успехи са “Есенна соната”, с гениалната интерпретация на Ингрид Бергман и Лив Улман, както и семейната сага “Фани и Александър”, получила 4 оскара. “Това бе последният ми филм” – заявява Бергман и се посвещава на телевизията и театъра. След фазата на резигнация, предизвикана от убийството на шведския министър-председател Улоф Палме, Бергман започва да пише и сценарии. Междувременно театралната публика аплодира постановките му на стокхолмска сцена. СЛед приключването на замисления като продължение на “Сцени от един семеен живот” филм “Сарабанда” /от 2002-ра година/ Бергман решава да се оттегли на острова Фарьо, където да продължи да пише и да гледа филми.