1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Суецкият канал - една глобална магистрала

17 ноември 2019

За Египет той е истинска златна мина: годишно страната печели милиарди долари от Суецкия канал. Но 150-годишното съоръжение е нещо много повече - символ е на национален престиж и за напредъка на страната.

https://p.dw.com/p/3TB7E
Огромни контейнеровози преминават ежедневно през Суецкия канал
Огромни контейнеровози преминават ежедневно през Суецкия каналСнимка: picture-alliance/dpa/A. Shaker

"Египетското правителство обявява одържавяването на Суецкия канал." С тези думи, изречени през октомври 1956-а, президентът Гамал Абдел Насър оповестява едно решение, което в Египет предизвиква еуфория, а Европа е ужасена. По онова време Насър напразно очаква американците да отпуснат на страната му кредит за изграждането на язовира "Асуан". Но тъй като в Белия дом се опасяват, че в борбата за надмощие в рамките на Студената война Насър може да премине към съветския лагер, президентът Айзенхауер задържа кредита. Възмутен, Насър решава да осигури друг начин на финансиране, а именно - чрез одържавяването на Суецкия канал. Негов мажоритарен собственик обаче е британско-френското дружество "Суец". И макар Насър да обещава подобаващо обезщетение, двете европейски държави не се съгласяват. Когато по-нататъшните преговори се провалят, двете европейски държави, подкрепяни от Израел, атакуват района на Канала. Реакцията на САЩ и Съветския съюз е чрез ООН да принудят френските, британските и израелските части да се изтеглят. Близкият Изток трябва да е зона на влияние на великите сили, а не на европейците.

Символ на напредъка

Насър в крайна сметка успява да осигури средствата за язовира "Асуан". Но както посочва политологът Томас Демелхубер: "Още откакто е построен от египетските селяни преди 150 години, Суецкият канал е символ на национален престиж, на напредъка в Египет. Тази мисъл положително е изиграла роля и при одържавяването му".

Самият Насър на свой ред изтъква през октомври 1956-а, че за него одържавяването е нещо повече от чисто икономически ход - поемането на Канала от държавата е изцяло под знака на арабския национализъм, който също играе голяма роля за Насър. А арабският национализъм, както обяснява той, "отговаря на чувствата на арабите, на сърцата на арабите. Те искат да живеят достойно. И искат да бъдат независими."

Между две морета

Плановете за прокарването на канал между Средиземно и Червено море съществуват отдавна, припомня Демелхубер. "Още османците мислят за свързването на двете морета - през 16-и век. Доста по-късно, през 1798 година, Наполеон изпраща в Египет френски инженери за извършване на проучвания. Но те заключават, че проектът е неосъществим. До подобен извод стигат първоначално също и британците. И чак Фердинанд дьо Лесепс - френски дипломат, инженер и предприемач - успява да задвижи проекта."

В изкопните работи са заети първоначално хиляди европейски работници. Но тъй като не се намират достатъчно наемници, египетският владетел Мохамед Саид принудително ангажира през 1861 и десет хиляди работници от Горен Египет. Година по-късно са мобилизирани още 18 000 души.

"Филми "Кодак", уиски, илюстровани картички"

Така е изглеждал Каналът при откриването му през 1869 година
Така е изглеждал Каналът при откриването му през 1869 годинаСнимка: picture-alliance/akg-images

Всъщност владетелят вероятно се е ръководил и от демографски съображения: твърде големият брой европейци, каквито са неговите опасения, би могъл да превърне зоната около Канала в изнесен пост на Европа. И наистина Каналът, макар и египетски първоначално, се превръща в международна зона. "Порт Саид е почти град", пише френската ориенталистка Нарцис Бершер, която между 1861-а и 1862-а прекарва няколко месеца на Суецкия канал по покана на Лесепс. Порт Сайд е мястото, откъдето започва изграждането на Канала. "Има 1023-ма европейци и 1578 араби, много ресторанти, кафенета, шивачи и закусвални." Но Порт Саид привлича далеч не само почтени хора - както пише един английски пътешественик: "Това е място, където пороците на Изтока и Запада намират съвместно убежище".

Съответно широка е и палитрата на предлаганите стоки: "Филми "Кодак", уиски, илюстровани картички и други британски удобства." Все повече хора пристигат в района на Канала, който се превръща в глобално средище.

Египет се отдалечава от Африка

В действителност Каналът променя тогавашен Египет неимоверно: градовете по Канала, и най-вече Порт Саид, се превръщат в динамични търговски центрове, благодарение на които Египет става част от глобалната търговска мрежа. "Магистралата на британската империя", както наричат Канала, скъсява осезаемо дистанцията между Лондон и Мумбай, и по точно - от 19 855 на 11 593 километра. И корабоплаването става много по-интензивно: през 1870 година през Канала преминават 486 кораба с 26 758 пътници. През 1913 корабите вече са 5 085, а превозените пътници над 234 хиляди. "Страната ми вече не е част от Африка", казва египетският владетел Исмаел Паша по повод откриването на Суецкия канал на 17 ноември 1869-а. "Направих я част от Европа."

Мерило за напредъка

Суецкият канал върху картата
Суецкият канал върху картата

Разширяването, приключило през 2015-а, позволява през Канала да преминават още повече кораби: изкопани са над 258 милиона кубически метра пясък, с което Каналът е разширен в отсечка от почти 40 километра.

"Строителството на новото паралелно 35-километрово трасе, както и разширяването и увеличаването на дълбочината на също толкова дълъг участък от стария канал, принципно представляват за президента Абдел Фатах ас Сиси същото, каквото за Насър е бил язовирът "Асуан": престижен проект, който трябва да докаже дееспособността на правителството", казва Томас Демелхубер.

Чрез разширяването транспортният капацитет на Канала се удвоява: вместо сегашните 49 кораба дневно през него ще могат вече да преминават по 100 плавателни съда на ден. Но от икономическа гледна точка ползата от Канала още не е изчерпана. "В последния бюджет за 2018/19 са заложени 5,9 милиарда долара приходи. Това е огромна сума, която обаче бледнее пред очакваните приходите след разширяването на съоръжението", посочва наблюдателят. Така Каналът си остава мерило за националния престиж - и същевременно напомняне, че страната съвсем не е достигнала границите на възможностите си.